ечеми́к

1. (само единствено число) Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и други.

2. (разговорно) Възпаление на клепача.

*ѩчьмы- старобългарски ечеми́к

старобълг. *ѩчьмы-, възстановимо от ѩчьнѣнъ (Зогр., Асем.), ѩчьнъ (Мар.) κρίθινος „ечемичен“, съкратени форми от *ѩчьмен-, старорус. ячьмы, род. п. ячьмене κριθή „ечемик“, с руски рефлекс *ę > ja. Праслав. *ęčьmy, род. п. *ęčьmene. Традиционното обяснение като вероятно производна на незапазен глагол *ękti „прегъвам“, срв. още старосръб. ѩчаıа ἁφή „връзка“ (Шишатовацки апост.), старогр. ἀγκύλη „ремък“, лит. ankа „мрежа“, и това че ечемикът е наречен така заради прегъващите се класове, е неубедително, защото наст. -men образува същ. имена от ср. р., а не от м.р. Значението „заболяване на окото“ е буквален превод на лат. hordeum.

ечемичен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана ечемик ечемици
членувана ечемика ечемиците
с пълен член ечемикът —
бройна форма ечемика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ече-мик
  • форми мн. ечеми́ци, (два) ечеми́ка
Източници