Източник
-
еуфо́рия -
1. (специално) В медицината — болестно състояние на повишена възбуда, доволство, безгрижие.
-
2. Повишено самочувствие, веселост, възбуда, свързани с положителни емоции.
Изпадам в еуфория.
еуфоричен
— прилагателно име
Еуфорично състояние.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | еуфория | еуфории |
| членувана | еуфорията | еуфориите |