етъ́рва

Съпругата на един брат по отношение на съпругата на друг брат.

Моята етърва.
Те са етърви.

ѩтръвь старобългарски етъ́рва

От старобългарското ѩтръвь - винителна форма, ед. ч. на ѩтры (ж.р., им. падеж, ū-основа). В праславянския език - *jętry. В стария индоевропейски праезик - *ıenətēr, образувана от корена *ıëʊ-, означаващ млад.

етървин — прилагателно име Етървиното ми дете.
единствено число множествено число
нечленувана етърва етърви
членувана етървата етървите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне етър-ва
  • форми мн. етъ́рви
Източници