е́то

1. За посочване или за подсилване при посочване на нещо, което е в обсега на говорещото лице.

Ето моята стая!
Ето виж!

2. За подчертаване на констатация, обобщение.

Ето как хората натрупват пари.

срастнато съчетание *е-tъ, от *е- (ИЕ показ. местоимение - староинд. a-sāu „този“, старогр. έ-κει „там“) и местоименната основа *to- (в той, тя, то, този, това) като старобълг. есе „ето“ (Супр.) < *e-sь.

  • ето че
  • не щеш ли
  • частица
  • пренасяне ето
Източници