естетизи́рам

1. (какво) Придавам естетически характер, разглеждам като естетически значимо.

Опитват се да естетизират грозното.

2. (какво) Обработвам, за да има естетически характер.

Трябва да естетизирам работната среда.
естетизиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице естетизирам естетизираме
второ лице естетизираш естетизирате
трето лице естетизира естетизират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице естетизирах естетизирахме
второ лице естетизира естетизирахте
трето лице естетизира естетизираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице естетизирах естетизирахме
второ лице естетизираше естетизирахте
трето лице естетизираше естетизираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
естетизирай естетизирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана естетизирал естетизирала естетизирало естетизирали
членувана естетизиралия естетизиралата естетизиралото естетизиралите
с пълен член естетизиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана естетизирал естетизирала естетизирало естетизирали
членувана естетизиралия естетизиралата естетизиралото естетизиралите
с пълен член естетизиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана естетизиран естетизирана естетизирано естетизирани
членувана естетизирания естетизираната естетизираното естетизираните
с пълен член естетизираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана естетизиращ естетизираща естетизиращо естетизиращи
членувана естетизиращия естетизиращата естетизиращото естетизиращите
с пълен член естетизиращият — — —
Деепричастие
естетизирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ес-те-ти-зи-рам
  • форми естетизи́раш, несв. и св.
Източник