Източник
-
есна́ф -
1. (историческо, само единствено число) През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят.
Златарски еснаф.
-
2. (остаряло) Лице занаятчия, дребен собственик.
-
3. (пренебрежително) Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си.
Тоя град е пълен с еснафи.