есна́ф

1. (историческо, само единствено число) През Възраждането — местна организация на лицата от един занаят.

Златарски еснаф.

2. (остаряло) Лице занаятчия, дребен собственик.

3. (пренебрежително) Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си.

Тоя град е пълен с еснафи.
еснафски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана еснаф еснафи
членувана еснафа еснафите
с пълен член еснафът —
бройна форма еснафа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ес-наф
  • форми мн. есна́фи
Източник