епице́нтър

1. (специално) Област от повърхността на земята, която се намира над/под огнище на земетресение, ядрен взрив и други.

2. (преносно) Самият център, най-горещата точка (на бурни събития, природни явления и други).

В епицентъра на събитията.
единствено число множествено число
нечленувана епицентър епицентрове
членувана епицентъра епицентровете
с пълен член епицентърът —
бройна форма епицентъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне епи-цен-тър
  • форми мн. епице́нтрове, (два) епице́нтъра
Източник