Източник
-
епикуре́йство -
1. (специално) Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.
-
2. (преносно) Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | епикурейство | епикурейства |
| членувана | епикурейството | епикурействата |