епикуре́йство

1. (специално) Във философията — материалистическо учение на древногръцкия философ Епикур, който в основата на човешкото щастие поставя удоволствието от задоволяване на жизнените потребности.

2. (преносно) Склонност към комфорт, стремеж към удоволствията в живота.

единствено число множествено число
нечленувана епикурейство епикурейства
членувана епикурейството епикурействата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне епи-ку-рейс-т-во
  • форми само ед.
Източник