енкли́тика

(специално) В езикознанието — дума или форма без ударение в речта, които се произнасят заедно с предходната дума.

единствено число множествено число
нечленувана енклитика енклитики
членувана енклитиката енклитиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ен-к-ли-ти-ка
  • форми мн. енкли́тики
Източник