емити́рам

(какво, специално) Във финансите — пускам в обръщение банкноти или ценни книжа. Да не се бърка с имитирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице емитирам емитираме
второ лице емитираш емитирате
трето лице емитира емитират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице емитирах емитирахме
второ лице емитира емитирахте
трето лице емитира емитираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице емитирах емитирахме
второ лице емитираше емитирахте
трето лице емитираше емитираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
емитирай емитирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана емитирал емитирала емитирало емитирали
членувана емитиралия емитиралата емитиралото емитиралите
с пълен член емитиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана емитирал емитирала емитирало емитирали
членувана емитиралия емитиралата емитиралото емитиралите
с пълен член емитиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана емитиран емитирана емитирано емитирани
членувана емитирания емитираната емитираното емитираните
с пълен член емитираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана емитиращ емитираща емитиращо емитиращи
членувана емитиращия емитиращата емитиращото емитиращите
с пълен член емитиращият — — —
Деепричастие
емитирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне еми-ти-рам
  • форми емити́раш, несв. и св.
Източник