Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
(специално) Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъга или вакуумна лампа.
Понятието е изковано от Майкъл Фарадей през 1833 г., с първа употреба в неговия „Дневник“, чрез съчетаването на старогръцката ἤλεκτρον (ḗlektron, „кехлибар, янтар“), откъдето и думата „електричество“, и ὁδός (hodós, „ход, път, провод(ник)“).
(специално) Катод.
(специално) Анод.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | електрод | електроди |
| членувана | електрода | електродите |
| с пълен член | електродът | — |
| бройна форма | електрода |
|---|