електро́д

(специално) Проводник, от който или към който тече електрически ток при електролиза, електрическа дъга или вакуумна лампа.

Понятието е изковано от Майкъл Фарадей през 1833 г., с първа употреба в неговия „Дневник“, чрез съчетаването на старогръцката ἤλεκτρον (ḗlektron, „кехлибар, янтар“), откъдето и думата „електричество“, и ὁδός (hodós, „ход, път, провод(ник)“).

Отрицателен електрод

(специално) Катод.

Положителен електрод

(специално) Анод.

единствено число множествено число
нечленувана електрод електроди
членувана електрода електродите
с пълен член електродът —
бройна форма електрода
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне елек-т-род
  • форми мн. електро́ди, (два) електро́да
Източници