екстрахи́рам

(какво) Подлагам на екстракция.

екстрахиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице екстрахирам екстрахираме
второ лице екстрахираш екстрахирате
трето лице екстрахира екстрахират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице екстрахирах екстрахирахме
второ лице екстрахира екстрахирахте
трето лице екстрахира екстрахираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице екстрахирах екстрахирахме
второ лице екстрахираше екстрахирахте
трето лице екстрахираше екстрахираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
екстрахирай екстрахирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрахирал екстрахирала екстрахирало екстрахирали
членувана екстрахиралия екстрахиралата екстрахиралото екстрахиралите
с пълен член екстрахиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрахирал екстрахирала екстрахирало екстрахирали
членувана екстрахиралия екстрахиралата екстрахиралото екстрахиралите
с пълен член екстрахиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрахиран екстрахирана екстрахирано екстрахирани
членувана екстрахирания екстрахираната екстрахираното екстрахираните
с пълен член екстрахираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрахиращ екстрахираща екстрахиращо екстрахиращи
членувана екстрахиращия екстрахиращата екстрахиращото екстрахиращите
с пълен член екстрахиращият — — —
Деепричастие
екстрахирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ек-с-т-ра-хи-рам
  • форми екстрахи́раш, несв. и св.
Източник