екстради́рам

(кого, специално) Предавам по официален път престъпник на държавата, чийто гражданин е той.

екстрадиране — съществително име
екстрадиция — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице екстрадирам екстрадираме
второ лице екстрадираш екстрадирате
трето лице екстрадира екстрадират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице екстрадирах екстрадирахме
второ лице екстрадира екстрадирахте
трето лице екстрадира екстрадираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице екстрадирах екстрадирахме
второ лице екстрадираше екстрадирахте
трето лице екстрадираше екстрадираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
екстрадирай екстрадирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрадирал екстрадирала екстрадирало екстрадирали
членувана екстрадиралия екстрадиралата екстрадиралото екстрадиралите
с пълен член екстрадиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрадирал екстрадирала екстрадирало екстрадирали
членувана екстрадиралия екстрадиралата екстрадиралото екстрадиралите
с пълен член екстрадиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрадиран екстрадирана екстрадирано екстрадирани
членувана екстрадирания екстрадираната екстрадираното екстрадираните
с пълен член екстрадираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екстрадиращ екстрадираща екстрадиращо екстрадиращи
членувана екстрадиращия екстрадиращата екстрадиращото екстрадиращите
с пълен член екстрадиращият — — —
Деепричастие
екстрадирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ек-с-т-ра-ди-рам
  • форми екстради́раш, несв. и св.
Източник