Източник
-
екзеку́тор -
1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.
-
2. (преносно) Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо.
Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | екзекутор | екзекутори |
| членувана | екзекутора | екзекуторите |
| с пълен член | екзекуторът | — |
| бройна форма | екзекутора |
|---|---|
| звателна форма | екзекуторе |