екзеку́тор

1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; палач.

2. (преносно) Този, който с действие ликвидира нещо, унищожава нещо.

Не искаше да се превръща в екзекутор на собственото си предприятие.
единствено число множествено число
нечленувана екзекутор екзекутори
членувана екзекутора екзекуторите
с пълен член екзекуторът —
бройна форма екзекутора
звателна форма екзекуторе
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ек-зе-ку-тор
  • форми мн. екзеку́тори
Източник