екзекути́рам

(кого) Изпълнявам смъртна присъда; ликвидирам.

Екзекутираха ги рано сутринта.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице екзекутирам екзекутираме
второ лице екзекутираш екзекутирате
трето лице екзекутира екзекутират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице екзекутирах екзекутирахме
второ лице екзекутира екзекутирахте
трето лице екзекутира екзекутираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице екзекутирах екзекутирахме
второ лице екзекутираше екзекутирахте
трето лице екзекутираше екзекутираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
екзекутирай екзекутирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзекутирал екзекутирала екзекутирало екзекутирали
членувана екзекутиралия екзекутиралата екзекутиралото екзекутиралите
с пълен член екзекутиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзекутирал екзекутирала екзекутирало екзекутирали
членувана екзекутиралия екзекутиралата екзекутиралото екзекутиралите
с пълен член екзекутиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзекутиран екзекутирана екзекутирано екзекутирани
членувана екзекутирания екзекутираната екзекутираното екзекутираните
с пълен член екзекутираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана екзекутиращ екзекутираща екзекутиращо екзекутиращи
членувана екзекутиращия екзекутиращата екзекутиращото екзекутиращите
с пълен член екзекутиращият — — —
Деепричастие
екзекутирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ек-зе-ку-ти-рам
  • форми екзекути́раш, несв. и св.
Източник