Източник
-
едностранчи́в -
Ограничен, развит или разработен само в една посока.
Едностранчив подход.
Едностранчиво мислене.
Едностранчив човек.
едностранчиво
— наречие
едностранчивост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | едностранчив | едностранчива | едностранчиво | едностранчиви |
| членувана | едностранчивия | едностранчивата | едностранчивото | едностранчивите |
| с пълен член | едностранчивият | — | — | — |