едностранчи́в

Ограничен, развит или разработен само в една посока.

Едностранчив подход.
Едностранчиво мислене.
Едностранчив човек.
едностранчиво — наречие
едностранчивост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана едностранчив едностранчива едностранчиво едностранчиви
членувана едностранчивия едностранчивата едностранчивото едностранчивите
с пълен член едностранчивият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ед-нос-т-ран-чив
  • форми едностранчи́ва, едностранчи́во, мн. едностранчи́ви
Източник