е́ди-кой

1. (като съществително име) Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация.

Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай.
По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.

2. (като прилагателно име) Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация.

Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.
  • местоимение
  • пренасяне еди-кой
  • форми вин. за лица е́ди-кого, дат. за лица остар. е́ди-кому, е́ди-коя, е́ди-кое, мн. е́ди-кои, неопр. мест.
Източник
еди-кой си

1. еди-кои си. За подсилване на неопределеността пред слушащия.

2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.

  • възвратен глагол
  • форми еди-коя си, еди-кое си, мн.