Източник
-
е́ди-кой -
1. (като съществително име) Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация.
Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай.
По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.
-
2. (като прилагателно име) Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация.
Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.