евикция

(право) Отстраняване владелеца чрез съд от владението върху вещта, както и създаване на предпоставки за съдебно отстранение (разваляне) изобщо. Още и разваляне на договори по съдебен път (прим. за покупко-продажба) и пр.

evinco латински евикция

от лат. evinco - побеждавам, отсъждам.

единствено число множествено число
нечленувана евикция евикции
членувана евикцията евикциите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне евик-ция
  • област право →
Източници