1.

е

Буквата „е“, шестата в българската азбука.

  • съществително име, среден род
  • пренасяне е
Източник

2.

е

разговорно

1. За въпрос като реакция на събеседника при очакване на допълнителна информация.

Както си вървеше пред мене, изведнъж се обърна и тръгна обратно. — Е, и?

2. За подсилване на въпросителна дума.

Е, как можеш да се разправяш с такъв човек?
Е, какво ще правим сега?

3. За усилване на потвърждение, съгласие, с което събеседникът неохотно се присъединява към казаното от говорещото лице.

Много е скъпа тая рокля. — Е, скъпа е, но е хубава.
Много си сгрешила, като си постъпила така. — Е, да, сгреших...

4. В началото на реплика на говорещото лице, с която се осъществява преход между две негови изказвания.

Е, чакам отговора Ви!
Е, нека да оставим тая тема и да се върнем на основния въпрос.
  • частица
Източник

3.

е

1. За изразяване на възмущение, недоволство, раздразнение, досада.

Ее, прекаляваш!
Ее, то бива, бива, ама...

2. За израз на изненада.

Е! Чухте ли я какво каза!
  • междуметие
Източник