дю́ля

Едър ароматен плод, покрит с жълта кожа с мъх, и дървото, на което расте.

*kъdunja праславянски „дюля“ дю́ля

От праслав. *kъdunja „дюля“ (ст.-сръб. гдоуниє, кидониє (ХVІІ в.), ст.-рус. гдуня, ст.-чеш. kdúle, сърбохорв. гду̏ња, ду̏ња, чеш. gdoule „дюля“, пол. gdula, gdufa, укр. гдуля, дуля „сорт круша“). Старинна заемка от лат. cydōneum malum „дюля“, буквално „кидонски плод“ (mala, quae vocamus cotonea et Graeci cydonia, ex Creta insula advecta, Плиний), от старогр. κυδώνια μᾶλα „кидонски плод“, наречена така по името на града на о. Крит, където се отглеждали дюли. От латински произлизат и названията на дюлята в повечето съвременни европейски езици, включително ст.-фр. cooing (заета в ст.-англ. quoyn, англ. quince), прованс. codoing, итал. cotogna, ст.-в.-нем. chutina, нем. Quitte, алб. ftua (< *ctunea) „дюля“, исп. melocotón „праскова“.

дюлев — прилагателно име Дюлево сладко.
единствено число множествено число
нечленувана дюля дюли
членувана дюлята дюлите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дю-ля
  • форми мн. дю́ли
Източници