дюдюкане

1. Свиря с уста. 2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам.

единствено число множествено число
нечленувана дюдюкане дюдюкания
членувана дюдюкането дюдюканията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне дю-дю-ка-не
Източници