дъб

Едро широколистно дърво с нарязани листа, което ражда жълъди, а твърдата му дървесина се използва в строителството, за изработка на мебели и други.

дѫбъ старобългарски дъб

Старобълг. дѫбъ (Супр., Euch. Sin.), също дѫбръ „гора“ < *dhombr-os (виж дъбрава). Развила се е като u-основа (дъбове). Най-вероятна връзка с герм. форми: стсканд. timbr, англосакс. timber, ст.в.нем. zimbar, англ. timber, нем. Zimmer „дървен материал, жилище, стая“, гот. timrjan „строя“. Връзка със ст.прус. dumpbis, лит. dumblas, латв. dumbrs „блато“, с предполагема еволюция на значението „блато“ > „гора“ > „дърво“. стгр. δέμω „строя“.

дъбов — прилагателно име Дъбова маса.
единствено число множествено число
нечленувана дъб дъбове
членувана дъба дъбовете
с пълен член дъбът —
бройна форма дъба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дъб
  • форми дъбъ́т, дъба́, мн. дъ́бове, (два) дъ́ба
Източници