ду́плекс

1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.

2. За телефон — една линия с два телефонни поста.

единствено число множествено число
нечленувана дуплекс дуплекси
членувана дуплекса дуплексите
с пълен член дуплексът —
бройна форма дуплекса
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дуп-лекс
  • форми само ед.
Източник