Източник
-
ду́плекс -
1. Начин за телеграфно свързване по една жица едновременно в две посоки.
-
2. За телефон — една линия с два телефонни поста.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дуплекс | дуплекси |
| членувана | дуплекса | дуплексите |
| с пълен член | дуплексът | — |
| бройна форма | дуплекса |
|---|