Източник
-
дубле́т -
1. (специално) В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.
-
2. Втори екземпляр; дубликат.
дублетен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дублет | дублети |
| членувана | дублета | дублетите |
| с пълен член | дублетът | — |
| бройна форма | дублета |
|---|