дубле́т

1. (специално) В езикознанието — всяка една от тъждествени по значение форми, приети в един език.

2. Втори екземпляр; дубликат.

дублетен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана дублет дублети
членувана дублета дублетите
с пълен член дублетът —
бройна форма дублета
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дуб-лет
  • форми мн. дубле́ти, (два) дубле́та
Източник