дра́пам

разговорно

1. (остаряло, кого какво) Драскам, чеша.

2. (преносно, пренебрежително) Мъча се с всички сили и без да подбирам средства да постигна нещо.

Цял живот драпах за тази служба.

3. (преносно) Катеря се, изкачвам се, като полагам усилия.

Един ден драпах, за да достигна върха.

Слав. глагол *drаpati е сроден на старогр. δρέπω „скубя“, δρεπάνη „сърп“, армен. artevan „вежда“, латв. druopstala „парче, късче“ < ИЕ *drep-.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице драпам драпаме
второ лице драпаш драпате
трето лице драпа драпат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице драпах драпахме
второ лице драпа драпахте
трето лице драпа драпаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице драпах драпахме
второ лице драпаше драпахте
трето лице драпаше драпаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
драпай драпайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана драпал драпала драпало драпали
членувана драпалия драпалата драпалото драпалите
с пълен член драпалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана драпал драпала драпало драпали
членувана драпалия драпалата драпалото драпалите
с пълен член драпалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана драпан драпана драпано драпани
членувана драпания драпаната драпаното драпаните
с пълен член драпаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана драпащ драпаща драпащо драпащи
членувана драпащия драпащата драпащото драпащите
с пълен член драпащият — — —
Деепричастие
драпайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне дра-пам
  • форми дра́паш, несв.
Източници
драпам се

Карам се.

Стига сте се драпали!
  • възвратен глагол