доту́к

1. До място, където/откъдето се говори.

Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.

2. До този момент, за който се говори.

Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
Дотук ми дойде

(разговорно) (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Омръзна ми, дотегна ми.

  • наречие
  • пренасяне до-тук
Източник