дотежа́вам

1. (на кого) Започвам да тежа при носене.

Торбата му дотежа и той я пусна.

2. (на кого) В тежест съм на някого; обременявам.

Гледането на детето му дотежа.

3. Причинявам тъга, мъка на някого.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дотежавам дотежаваме
второ лице дотежаваш дотежавате
трето лице дотежава дотежават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дотежавах дотежавахме
второ лице дотежава дотежавахте
трето лице дотежава дотежаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дотежавах дотежавахме
второ лице дотежаваше дотежавахте
трето лице дотежаваше дотежаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дотежавай дотежавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дотежавал дотежавала дотежавало дотежавали
членувана дотежавалия дотежавалата дотежавалото дотежавалите
с пълен член дотежавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дотежавал дотежавала дотежавало дотежавали
членувана дотежавалия дотежавалата дотежавалото дотежавалите
с пълен член дотежавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дотежаващ дотежаваща дотежаващо дотежаващи
членувана дотежаващия дотежаващата дотежаващото дотежаващите
с пълен член дотежаващият — — —
Деепричастие
дотежавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне до-те-жа-вам
  • форми дотежа́ваш, несв. и дотежа́, св.
Източник