Източник
-
дотежа́вам -
1. (на кого) Започвам да тежа при носене.
Торбата му дотежа и той я пусна.
-
2. (на кого) В тежест съм на някого; обременявам.
Гледането на детето му дотежа.
-
3. Причинявам тъга, мъка на някого.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | дотежавам | дотежаваме |
| второ лице | дотежаваш | дотежавате |
| трето лице | дотежава | дотежават |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | дотежавах | дотежавахме |
| второ лице | дотежава | дотежавахте |
| трето лице | дотежава | дотежаваха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | дотежавах | дотежавахме |
| второ лице | дотежаваше | дотежавахте |
| трето лице | дотежаваше | дотежаваха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| дотежавай | дотежавайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дотежавал | дотежавала | дотежавало | дотежавали |
| членувана | дотежавалия | дотежавалата | дотежавалото | дотежавалите |
| с пълен член | дотежавалият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дотежавал | дотежавала | дотежавало | дотежавали |
| членувана | дотежавалия | дотежавалата | дотежавалото | дотежавалите |
| с пълен член | дотежавалият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | дотежаващ | дотежаваща | дотежаващо | дотежаващи |
| членувана | дотежаващия | дотежаващата | дотежаващото | дотежаващите |
| с пълен член | дотежаващият | — | — | — |
Деепричастие
| дотежавайки |