достлу́к

(разговорно) Отношение на достове; приятелство.

دوستی персийски достлу́к

От перс. دوستی през османотур. دوستلق / тур. dostluk.

единствено число множествено число
нечленувана достлук достлуци
членувана достлука достлуците
с пълен член достлукът —
бройна форма достлука
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дос-т-лук
  • форми само ед.
Източници