дози́рам

(какво) Определям, размервам дози от нещо.

Маслото при готвене трябва да е добре дозирано.
дозиране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дозирам дозираме
второ лице дозираш дозирате
трето лице дозира дозират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дозирах дозирахме
второ лице дозира дозирахте
трето лице дозира дозираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дозирах дозирахме
второ лице дозираше дозирахте
трето лице дозираше дозираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дозирай дозирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дозирал дозирала дозирало дозирали
членувана дозиралия дозиралата дозиралото дозиралите
с пълен член дозиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дозирал дозирала дозирало дозирали
членувана дозиралия дозиралата дозиралото дозиралите
с пълен член дозиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дозиран дозирана дозирано дозирани
членувана дозирания дозираната дозираното дозираните
с пълен член дозираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дозиращ дозираща дозиращо дозиращи
членувана дозиращия дозиращата дозиращото дозиращите
с пълен член дозиращият — — —
Деепричастие
дозирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне до-зи-рам
  • форми дози́раш, несв. и св.
Източник