доде́

разговорно

1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за време; додето, докато, догдето, докогато.

Да отидем на нивата, доде е рано.

2. Въвежда подчинено допълнително изречение — за означаване на краен предел (в пространството или в развитието на някакво действие); докъде.

Мислех си доде ще стигна така.
  • наречие
  • пренасяне до-де
  • форми нареч. и съюз.
Източник