догреша́ва ме

(разговорно) Обхваща ме чувство за вина, за грях, става ми съвестно.

Догреша ме за детето и го взех при себе си.
  • глагол
  • пренасяне догрешава ме
  • форми (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и догреше́e ме, св.; безл.
Източник