дога́рям

1. Горя докрай, до последния предел.

Огънят догаря.

2. (преносно) Постепенно отслабвам, изчезвам, отпадам, умирам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице догарям догаряме
второ лице догаряш догаряте
трето лице догаря догарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице догарях догаряхме
второ лице догаря догаряхте
трето лице догаря догаряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице догарях догаряхме
второ лице догаряше догаряхте
трето лице догаряше догаряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
догаряй догаряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана догарял догаряла догаряло догаряли
членувана догарялия догарялата догарялото догарялите
с пълен член догарялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана догарял догаряла догаряло догаряли
членувана догарялия догарялата догарялото догарялите
с пълен член догарялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана догарящ догаряща догарящо догарящи
членувана догарящия догарящата догарящото догарящите
с пълен член догарящият — — —
Деепричастие
догаряйки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне до-га-рям
  • форми дога́ряш, несв. и догоря́, св.
Източник