дове́реник

1. Доверен човек.

2. (разговорно) Доверител.

единствено число множествено число
нечленувана довереник довереници
членувана довереника доверениците
с пълен член довереникът —
бройна форма довереника
звателна форма доверенико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне до-ве-ре-ник
  • форми мн. дове́реници
Източник