Източник
-
добронаме́рен -
1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо.
Добронамерен приятел.
-
2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо.
Добронамерен съвет.
добронамереност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | добронамерен | добронамерена | добронамерено | добронамерени |
| членувана | добронамерения | добронамерената | добронамереното | добронамерените |
| с пълен член | добронамереният | — | — | — |