добронаме́рен

1. Който се характеризира с добри намерения към някого или към нещо.

Добронамерен приятел.

2. Който е израз, проява на добри намерения към някого или към нещо.

Добронамерен съвет.
добронамереност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана добронамерен добронамерена добронамерено добронамерени
членувана добронамерения добронамерената добронамереното добронамерените
с пълен член добронамереният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне доб-ро-на-ме-рен
  • форми добронаме́рена, добронаме́рено, мн. добронаме́рени
Източник