добре́

1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва.

Помисли добре!
Добре подготвен студент.

2. Правилно, точно.

Разбра ли добре урока?

3. В положителна посока, предполагаща положителни последици.

Работите не вървят (на) добре.

4. В добро физическо и емоционално състояние.

Добре съм.

5. Препоръчително, желателно.

Добре е да се отбиеш там.

6. Напълно достатъчно, значително.

Там добре плащат.

7. (частица, разговорно) Съгласен съм; да.

Добре, ще дойда и аз.

8. Само в сравнителна степен: — за предпочитане.

по-добре
По-добре да не говорим за това.

9. Само в сравнителна степен: — по-точно, по-право. (Ив. Вазов)

по-добре
Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си.
Добре дошъл! — Добре заварил!

(разговорно) Размяна на поздрави между домакин и гостите му.

Добре дошъл съм

Радват ми се като гост.

Идва ми/дойде ми добре

(разговорно) Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.

Намирам за добре

Намирам, смятам за правилно.

Не съм добре

(разговорно) Не се чувствам добре.

Не съм добре

(разговорно, иронично) Побъркан съм, смахнат съм.

  • наречие
  • пренасяне доб-ре
Източник