-
добре́ -
1. В съответствие с някакви изисквания, норми; както трябва.
Помисли добре!
Добре подготвен студент.
-
2. Правилно, точно.
Разбра ли добре урока?
-
3. В положителна посока, предполагаща положителни последици.
Работите не вървят (на) добре.
-
4. В добро физическо и емоционално състояние.
Добре съм.
-
5. Препоръчително, желателно.
Добре е да се отбиеш там.
-
6. Напълно достатъчно, значително.
Там добре плащат.
-
7. (частица, разговорно) Съгласен съм; да.
Добре, ще дойда и аз.
-
8. Само в сравнителна степен: — за предпочитане.
по-добре
По-добре да не говорим за това.
-
9. Само в сравнителна степен: — по-точно, по-право. (Ив. Вазов)
по-добре
Той се протегна на гръб, за да почива, или по-добре, да работи с ума си.
(разговорно) Размяна на поздрави между домакин и гостите му.
Радват ми се като гост.
(разговорно) Получавам нещо в момента, в който ми е необходимо, тъкмо навреме.
Намирам, смятам за правилно.
(разговорно) Не се чувствам добре.
(разговорно, иронично) Побъркан съм, смахнат съм.