Източници
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
Читанка
1. (логика) Деление, разделяне обема на дадено родово понятие на две противоречиви видови понятия, от които едното представя отричане признаците на другото.
2. (ботаника) Особен тип разклоняване на растенията, характеризиращо се с разделянето на старата ос на две нови, които са приблизително еднакви.
διχα гръцки „на две“ дихото́мия
От гр. διχα „на две“ + τομῆ „разделяне“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дихотомия | дихотомии |
| членувана | дихотомията | дихотомиите |