дифто́нг

В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, без да стоят между тях съгласни звукове; двугласна.

единствено число множествено число
нечленувана дифтонг дифтонги
членувана дифтонга дифтонгите
с пълен член дифтонгът —
бройна форма дифтонга
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне диф-тонг
  • форми мн. дифто́нги, (два) дифто́нга
Източник