Източник
-
дифто́нг -
В езикознанието — съчетание на два гласни звука, които образуват една сричка в неделима цялост, без да стоят между тях съгласни звукове; двугласна.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дифтонг | дифтонги |
| членувана | дифтонга | дифтонгите |
| с пълен член | дифтонгът | — |
| бройна форма | дифтонга |
|---|