дистанци́рам

Поставям на разстояние; разграничавам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице дистанцирам дистанцираме
второ лице дистанцираш дистанцирате
трето лице дистанцира дистанцират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице дистанцирах дистанцирахме
второ лице дистанцира дистанцирахте
трето лице дистанцира дистанцираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице дистанцирах дистанцирахме
второ лице дистанцираше дистанцирахте
трето лице дистанцираше дистанцираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дистанцирай дистанцирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дистанцирал дистанцирала дистанцирало дистанцирали
членувана дистанциралия дистанциралата дистанциралото дистанциралите
с пълен член дистанциралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дистанцирал дистанцирала дистанцирало дистанцирали
членувана дистанциралия дистанциралата дистанциралото дистанциралите
с пълен член дистанциралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дистанциран дистанцирана дистанцирано дистанцирани
членувана дистанцирания дистанцираната дистанцираното дистанцираните
с пълен член дистанцираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дистанциращ дистанцираща дистанциращо дистанциращи
членувана дистанциращия дистанциращата дистанциращото дистанциращите
с пълен член дистанциращият — — —
Деепричастие
дистанцирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне дис-тан-ци-рам
  • форми дистанци́раш, несв. и св.
Източник
дистанцирам се

Стоя на разстояние; разграничавам се.

Дистанцирам се от неговото разбиране.
  • възвратен глагол