дистанцио́нен

1. Който се извършва от дистанция, от разстояние.

Дистанционно управление.

2. (разговорно) Само дистанционно, ср. Преносим команден блок, снабден с необходимата апаратура, за управление на техника (телевизор, видеоапарат и други) от разстояние чрез подаван сигнал.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана дистанционен дистанционна дистанционно дистанционни
членувана дистанционния дистанционната дистанционното дистанционните
с пълен член дистанционният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне дис-тан-ци-о-нен
  • форми дистанцио́нна, дистанцио́нно, мн. дистанцио́нни
Източник