Източник
-
ди́рник -
(разговорно) Задна седалищна част на човешко тяло; задник.
Станал съм с дирника си нагоре/напред
Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.
Сядам си на дирника
Заемам се усилено с някаква работа.
Сядам си на дирника
Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.
Сядам си на дирника
Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | дирник | дирници |
| членувана | дирника | дирниците |
| с пълен член | дирникът | — |
| бройна форма | дирника |
|---|