ди́рник

(разговорно) Задна седалищна част на човешко тяло; задник.

Станал съм с дирника си нагоре/напред

Безпричинно съм сърдит, нямам настроение.

Сядам си на дирника

Заемам се усилено с някаква работа.

Сядам си на дирника

Примирявам се с нещо, съгласявам се с нещо, което не ми харесва.

Сядам си на дирника

Преставам да върша лудории или неразумни постъпки; умирявам се.

единствено число множествено число
нечленувана дирник дирници
членувана дирника дирниците
с пълен член дирникът —
бройна форма дирника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне дир-ник
  • форми мн. ди́рници, (два) ди́рника
Източник