дире́ктен

1. Който е свързан направо с нещо, без посредник.

Директен разговор.

2. Който се предава в момента на извършването му; пряк.

Директно излъчване на футболна среща.

3. За светлина, лъчение — който идва направо от източника; пряк.

Директно осветление.

4. За превозно средство — което превозва пътници и багаж от едно място до друго без прехвърляне.

Директен влак.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана директен директна директно директни
членувана директния директната директното директните
с пълен член директният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ди-рек-тен
  • форми дире́ктна, дире́ктно, мн. дире́ктни
Източник