-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ди́ня -
1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.
-
2. Плодът на това растение.
Купих от пазара голяма диня.
дынıа старобългарски „пъпеш“ ди́ня
старобълг. дынıа „пъпеш“ (ХІV в.). Обичайното сравнение с *kъdynja от лат. cydōnea „дюля“ е невъзможно по исторически причини, тъй като дини и пъпеши в Европа не се появяват преди ХІІІ-ХІV век и нито една от слав. форми не говори за наличие на начално k от cydōnea(за разлика от дюля). Динята е екзотичен плод, което обуславя чужд (източен) произход на думата чрез тюркско посредничество (хуни?): сравни мандж. duŋga(n), сол. doŋa, старомонг. düŋ „диня“ < кит. 東瓜 [dūŋ-guā] „диня, букв. източна тиква“
Върша едновременно две различни неща.
Измамвам, изигравам някого.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | диня | дини |
| членувана | динята | дините |