ди́ня

1. Едногодишно тревисто растение с влачещо се стъбло и голям кръгъл плод с твърда зелена кора и сочна и сладка месеста част, обикновено червена.

2. Плодът на това растение.

Купих от пазара голяма диня.

дынıа старобългарски „пъпеш“ ди́ня

старобълг. дынıа „пъпеш“ (ХІV в.). Обичайното сравнение с *kъdynja от лат. cydōnea „дюля“ е невъзможно по исторически причини, тъй като дини и пъпеши в Европа не се появяват преди ХІІІ-ХІV век и нито една от слав. форми не говори за наличие на начално k от cydōnea(за разлика от дюля). Динята е екзотичен плод, което обуславя чужд (източен) произход на думата чрез тюркско посредничество (хуни?): сравни мандж. duŋga(n), сол. doŋa, старомонг. düŋ „диня“ < кит. 東瓜 [dūŋ-guā] „диня, букв. източна тиква“

Нося две дини под една мишница

Върша едновременно две различни неща.

Слагам/подлагам/турям динена кора

Измамвам, изигравам някого.

динен — прилагателно име Динено семе.
единствено число множествено число
нечленувана диня дини
членувана динята дините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ди-ня
  • форми мн. ди́ни
Източници