дина́мика

1. Дял от механиката, изучаващ законите за движение на телата в зависимост от силите, които действат върху тях.

2. Начин на развитие на нещо, последователност в изменението му.

3. Усиленост, активно движение в развитието на нещо.

Филмът е изпълнен с динамика и напрежение.
единствено число множествено число
нечленувана динамика динамики
членувана динамиката динамиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ди-на-ми-ка
  • форми само ед.
Източник