дикто́вка

1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.

2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.

3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.

Под диктовка (на някого)

Под чуждо влияние, по чужда заповед.

единствено число множествено число
нечленувана диктовка диктовки
членувана диктовката диктовките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дик-тов-ка
  • форми мн. дикто́вки
Източник