Източник
-
дикто́вка -
1. Произнасяне на думи или текст с цел слушащият да ги запише.
-
2. Начин на обучение в правописни навици чрез писане при диктуване.
-
3. Писмена работа, в която е записан текст, четен от друг, обикновено от учител.
Под диктовка (на някого)
Под чуждо влияние, по чужда заповед.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | диктовка | диктовки |
| членувана | диктовката | диктовките |