диахро́ния

специално

1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.

2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.

диахроничен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана диахрония диахронии
членувана диахронията диахрониите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ди-ах-ро-ния
  • форми само ед.
Източник