Източник
-
диахро́ния специално
-
1. В езикознанието — съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
-
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
диахроничен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | диахрония | диахронии |
| членувана | диахронията | диахрониите |