джу́ка

(диалектно) Устна.

Правя джуки

Каня някого без желание, насила.

Правя джуки

Готвя се да заплача.

Подлагам джука

Каня се да заплача.

Прехапвам си джуката

Силно се изненадвам или изплашвам.

единствено число множествено число
нечленувана джука джуки
членувана джуката джуките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне джу-ка
  • форми мн. джу́ки
Източник