джоб

1. Вшита в ръб или пришита върху дреха част с форма на малка торба за носене на дребни вещи.

2. (преносно, разговорно) Парични средства, благосъстояние.

3. (преносно, специално) В медицината — празнина, кухина, образувана при абсцесни състояния.

Заета от араб. جَيْب [ǯaib] през тур. cep. Тази незначителна на пръв поглед дума се е разпространила в повечето ирански, тюрски, кавказки и угро-фински езици: перс., кюрд., афг. ǯib, груз. ǯibе, осет. ʒypp/ʒippæ, коми, удм. зеп, морд. зепе, унг. zseb и.т.н. В старобълг. думата е заета под формата чьпагъ περιστήθιον (Сим. сбор., 1073 г.), вероятно с посредничеството на някой кавказки език.

Бръквам се в джоба

Харча без желание.

Бъркам в джоба (на някого)

Принуждавам някого да плаща или да харчи пари.

Влизам в джоба (на някого)

Облагодетелствам материално.

От джоба си плащам

От собствените си пари плащам.

Празен ми е джобът

Нямам пари.

Слагам в малкия си джоб/в малкото си джобче

Превъзхождам значително.

Стоя с ръце в джобовете

Бездействам, не върша нищо.

Удрям по джоба

Предизвиквам солидни разходи.

Не ми е по джоба

Много е скъпо.

джобче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана джоб джобове
членувана джоба джобовете
с пълен член джобът —
бройна форма джоба
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне джоб
  • форми джо́бът, джо́ба, мн. джо́бове, (два) джо́ба
Източници