детона́тор

1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.

2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и други.

детонаторен — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана детонатор детонатори
членувана детонатора детонаторите
с пълен член детонаторът —
бройна форма детонатора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне де-то-на-тор
  • форми мн. детона́тори, (два) детона́тора
Източник