Източник
-
детона́тор -
1. Взривно вещество, което при взривяването си предизвиква детонация на основния заряд.
-
2. Устройство, което служи за взривяване на основния заряд на мини, снаряди, бомби и други.
детонаторен
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | детонатор | детонатори |
| членувана | детонатора | детонаторите |
| с пълен член | детонаторът | — |
| бройна форма | детонатора |
|---|