детермини́рам

(какво) Определям, обуславям.

Възпитанието до голяма степен детерминира поведението в обществото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице детерминирам детерминираме
второ лице детерминираш детерминирате
трето лице детерминира детерминират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице детерминирах детерминирахме
второ лице детерминира детерминирахте
трето лице детерминира детерминираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице детерминирах детерминирахме
второ лице детерминираше детерминирахте
трето лице детерминираше детерминираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
детерминирай детерминирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана детерминирал детерминирала детерминирало детерминирали
членувана детерминиралия детерминиралата детерминиралото детерминиралите
с пълен член детерминиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана детерминирал детерминирала детерминирало детерминирали
членувана детерминиралия детерминиралата детерминиралото детерминиралите
с пълен член детерминиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана детерминиран детерминирана детерминирано детерминирани
членувана детерминирания детерминираната детерминираното детерминираните
с пълен член детерминираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана детерминиращ детерминираща детерминиращо детерминиращи
членувана детерминиращия детерминиращата детерминиращото детерминиращите
с пълен член детерминиращият — — —
Деепричастие
детерминирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне де-тер-ми-ни-рам
  • форми детермини́раш, несв. и св.
Източник