депорти́рам

(кого) Принудително изселвам, изгонвам, премествам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице депортирам депортираме
второ лице депортираш депортирате
трето лице депортира депортират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице депортирах депортирахме
второ лице депортира депортирахте
трето лице депортира депортираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице депортирах депортирахме
второ лице депортираше депортирахте
трето лице депортираше депортираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
депортирай депортирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана депортирал депортирала депортирало депортирали
членувана депортиралия депортиралата депортиралото депортиралите
с пълен член депортиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана депортирал депортирала депортирало депортирали
членувана депортиралия депортиралата депортиралото депортиралите
с пълен член депортиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана депортиран депортирана депортирано депортирани
членувана депортирания депортираната депортираното депортираните
с пълен член депортираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана депортиращ депортираща депортиращо депортиращи
членувана депортиращия депортиращата депортиращото депортиращите
с пълен член депортиращият — — —
Деепричастие
депортирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне де-пор-ти-рам
  • форми депорти́раш, несв. и св.
Източник